|
|
Инструменти |
Българска ела
Българската ела (Abies borisii-regis), наричана също "Цар-Борисова ела" е самостоятелен вид от род ела, разпространен в планините на Балканския полуостров в България, северна Гърция, Република Македония, Албания и Сърбия. Тя е голямо вечнозелено дърво, израстващо до 40-50 м (с редки изключения до 60 м) и с диаметър на ствола до 1,5 м. Тя расте на височина от 800-1700 м в планиски райони с валежи надвишаващи 1000 мм годишно. Листата и са иглоподобни, плоски, дълги от 1,8-3,5 см, широки около 2 мм и дебели 0,5 мм. Цветът им е блестящо тъмнозелен отгоре и две синьобели ивици отдолу. Върха на листата обикновено е заострен. Шишарките са дълги 10-21 см и широки до 4 см, с около 150-200 двойки люспи. Всяка двойка люспи е съставена от фертилна (шишаркова, семенна) и стерилна (покривна) люспа. Шишарковата люспа е с ветриловидна форма, а покривната е линейна, с пламъковидно разширение на върха. Покривната е малко по-дълга от шишарковата, затова при затворените шишарки се забелязват стърчащите върхове на покривните люспи. Под всяка люспа има две семена. Шишарките се разпадат при узряване и семената опадват. Българската ела е близка до обикновената ела в северните части на Централна Европа, до гръцката ела в южните части на Гърция, и до Кавказката и турската ели в източните части на северна Турция. Според някои ботаници тя е естествен хибрид между обикновената и гръцката ели, докато други я разглеждат като разновидност на обикновената ела (Abies alba var. acutifolia) или неин подвид (A. alba ssp. borisii-regis). Друга класификация я именува Abies pardei. Латинското име на тази ела е дадено от нейния откривател, немския ботаник Йоханес Матфелд, в чест на цар Борис III, през чието владичество (1925 г.) българската ела е била описана като нов вид. |
