|
ИнструментиНа други езици
|
Босна и Херцеговина
Босна и Херцеговина е планинска държава, разположена в западната част на Балканския полуостров. Столицата ѝ е Сараево. Граничи на север, запад и юг с Хърватско, на изток със Сърбия, а на югоизток с Черна гора. Босна и Херцеговина е една от шестте федерални единици, образуващи бившата Социалистическа федеративна република Югославия. Републиката успява да извоюва своята независимост по време на войните в Югославия през 90-те години на 20 век и според Дейтънското споразумение в момента е протекторат на международната общност, който се администрира от Върховен представител, избиран от Европейския парламент. Страната е децентрализирана и в административен план е разделена на две части и един дистрикт (област), Федерация Босна и Херцеговина и Република Сръбска и Дистрикт Бръчко. Самите Босна и Херцеговина са историко-географски райони, които днес нямат политически статут.
[редактиране] История
[редактиране] Държавно устройствоДържавното устройство на Босна и Херцеговина е урегулирано от Дейтънско споразумение от 1995 година. Според този мир Босна и Херцеговина е федерален тип държава, която се състои от две административни единици и един дистрикт (окръг) със столица Сараево. [редактиране] Административно деление[редактиране] Република Сръбска и Федерация Босна и ХерцеговинаБосна и Херцеговина има няколко нива на политико-административно деление след федералното правителство. Най-важна от тях е организацията на държавата по общностни единици (ентитети) — Република Сръбска и Федерация Босна и Херцеговина. Република Сръбска заема 49% от територията на страната, а Федерациа Босна и Херцеговина 51%. Тези два ентитета са образувани след Дейтънското споразумение от 1995 гдина след значителни промени в етническия състав на Босна и Херцеговина. В териториите на Република Сръбска това става след провеждане на етническо чистене на местното бошняшко и хърватско население, а в териториите на Федерацията на местното сръбско население. [редактиране] Дистрикт БръчкоОт 1996 година правомощията на тези два ентитета са намалени значително в полза на федералното правителство. Моделът на Дистрикта Бръчко и децентрализация на локалните органи на властта са пътя към бъдещето на Босна и Херцеговина. [редактиране] Кантони на Федерация Босна и ХерцеговинаТретото ниво на административно деление след двата ентитета и федералното правителство са кантоните на Федерация Босна и Херцеговина, които са 10. Всички кантони имат свое кантонално правителство, което се намира под юрисдикцията на законите на Федерацията. Някои кантони са етнически смесени и имат специална система, която гарантира запазване на правата на всички народи. [редактиране] ОбщиниПоследното ниво на административно деление на Босна и Херцеговина са общините. Страната се състои от 142 общини, от които 79 се намират във Федерацията, а 63 в Република Сръбска. всяка една община има и общинска администрация. [редактиране] Служебни градовеОсвен двете общностни единици и Дистрикт Бръчко, кантоните и общините Босна и Херцеговина има и четири, така наречени, "служебни града". Това са Баня Лука, Мостар, Сараево и Източно Сараево. Тези служебни градове имат своя администрация, чиято власт е с ранг на община или кантон. [редактиране] ГеографияБосна и Херцеговина се намира в западната част на Балканския полуостров малък излаз на Адриатическо море само 20 километра.По-голяма част от страната е заета от Динарските планини с най-висок връх Маглик 2387 метра.Около 40% от страната е заета от гори.В южната част на страната поради топлия средиземноморски климат в долините на реките се отглеждат зърнени храни,захарно цвекло,лен,лозя,памук,тютюн,зеленчуци,плодове и др. [редактиране] КлиматКлиматът в южните и западните части на страната е субтропичен средиземноморски,с мека влажна зима и сухо горещо лято.В северните,централните и източните райони климатът е умерен,с прохладни лета и студени зими.
[редактиране] Стопанство[редактиране] НаселениеСлед преброяването от 1991 г. в Босна и Херцеговина сa живели 44% бошняци (тогава се декларират като мюсюлмани), 31% сърби и 17% хървати, а 6% от населението се е декларирало като югославяни. Религиозната принадлежност следва етническата: 88% от хърватите са се декларирали като католици, 90% от бошняците са мюсюлмани, a 99% от сърбите православни. Данните за населението от тогава са се променили значително. В кървавата гражданска война са умрели около 100 000 души, а половината от населението се е преместило да живее на друго място. Според данните на американското разузнаване ЦРУ от 2000 г. в Босна и Херцеговина живеят 3 922 205 души, от тях 48% бошняци, 37,1% сърби, 14,3% хървати и 0,6% други. [редактиране] Култура[редактиране] Други
[редактиране] Външни препратки
Държави:
Зависими територии: 1Частично в Азия 2Частично в Африка 3Частично в Южна Америка 4Частично в Северна Америка 5Категоризирана едновременно и като Европа и като Азия
Страни на Балканския полуостров
членове: Австрия • Азербайджан • Албания • Андора • Армения • Беларус • Белгия • Босна и Херцеговина • България • Великобритания • Грузия • Германия • Гърция • Дания • Естония • Исландия • Испания • Ирландия • Италия • Казахстан • Канада • Кипър • Киргистан • Латвия • Литва • Лихтенщайн • Люксембург • Македония • Малта • Молдова • Монако • Норвегия • Полша • Португалия • Румъния • Русия • Сан Марино • САЩ • Светия престол • Словакия • Словения • Сърбия • Таджикистан • Туркменистан • Турция • Узбекистан • Украйна • Унгария • Финландия • Франция • Холандия • Хърватия • Черна гора • Чехия • Швейцария • Швеция •
партньори за сътрудничество: Алжир • Афганистан • Египет • Израел • Йордания • Монголия • Мароко • Тайланд • Южна Корея • Япония
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||